| Aparecerá en la superficie algún día la verdad, como un barco enorme y arcaico. Sus cañones herrumbrosos tronarán, el légamo lucirá en su mástil. Enorme, como un toro herido, rugirá y galopará hacia las fortalezas de mentiras que hemos construido ágilmente. Ahora yace en el fondo del mar… en el fango, los asesinos vagan por sus camarotes, los harapientos encuentran amparo aquí, los comerciantes lo compran y venden. Lo sueñan condecorado con guirnaldas, lo prodigan con nombres fantásticos, aun versos le dedican, y el barco se pudre mudo bajo el agua. Pero yo sé: llegará un día en que este barco aparecerá en la superficie y mientras jadeamos, mientras dormimos, oiremos su sirena horrible. Han nacido, no puede ser que no hayan nacido, y pronto los veremos, yo lo sé: aquellos peces insolentes e indóciles que en nuestros sueños brillan como cuchillos primorosos. | Ще изплува истината някой ден като огромен допотопен кораб. Ръждясалите му оръдия ще затрещят, по мачтите му тинята ще свети. Огромен, като бик ранен, ще зареве и ще препусне към крепостите от лъжи, които ловко построихме. Сега лежи на дъното – в калта, убийци във каютите му бродят, отрепките намират тук подслон, търговци го купуват и продават. Сънуват го обкичен със гирлянди, обсипват го със фантастични имена и стихове дори за него пишат, а той изгнива под водата ням. Но знам, ще дойде ден и този мъртъв кораб ще изплува и както се задъхваме, и както спим, сирената му страшна ще дочуем. Родени са, не може да не са родени, и скоро ще ги видим – знам, онези дръзки, непокорни риби, които в сънищата ни като изящни ножове блестят. |
